Бяхме посрещнати на основния паркинг от един индивид, няк'ъв хиперактивар, който изхвърча от кабинката и почна да тича по плаца като въртоглАво шиле и да си дудне нещо - Тук наляво, там надясно и отивате на другия паркинг, тук места няма. Като му казахме да се запре малко на едно място и да обясни спокойно, защото нищо не му се разбира, тоя почна да псува - Ейй, майка му стара! и съвсем се ощура. Добре че дойде един друг чичко, та ни упъти като хората да си намерим паркинга. Въпросният друг паркинг е една полянка, заградена със синджир и катинар. Когато ти потрябва колата, почваш да звъниш на посочен телефон, на който никой не вдига и в случая ние закъсняхме за планирано събитие. Рецепционистът(новичкият) каза, че нищо не може да направи, да сме ходели да търсим на другия паркинг някой да ни отвори. Чакай малко, пич, т'ва наша работа ли е, да търчим от паркинг на паркинг, да търсим някой, който не си стои на работното място?! На другия ден потърсихме управителката, рецепционистките гледаха странно завеяно и казаха, че не знаят дали ще дойде, някога идвала, някога не идвала, някога по обед, някога вечер (странно защо вечер, вероятно има много основателна причина, която вероятно не е служебна). И така впоследствие се появи една нахакана дама, на която вероятно много ѝ се иска да е на мястото на Управителката (особено вечер), която каза, че ни е видяла, че се суетим около паркинга, тя е била на бийчбара в това време и имала ключ за катинара, защо не сме ѝ го поискали. Ама, госпожо, ние да не сме роднини на баба ти Ванга, че да знаем, че Вие държите ключа от мазата?! Вие, като сте видяла, че се суетим, защо не ни попитахте, дали имаме нужда от помощ, и така щяхме да стигнем до "златното" ключе?! Та мисълта ми е, че плащаме за блокирана кола, когато ти потрябва, не можеш да я ползваш, защото е засинджирена и закатинарена. Освен това едната рецепционистка каза - Ние друг паркинг нямаме, освен основният.